Защото обущарят не бива да ходи бос!
Все още не мога да проуменя как и защо въобще ми отне толкова много време, за да осъзная една простичка максима в този живот - не можеш да предлагаш на хората неща, които ти самият не използваш! Абсурдно е да говорим за комуникция, ако сами мълчим... не по-малко глупаво бе да убеждавам околните, че имат нужда от сайт, при все, че аз нямах такъв...Истината е, че проблемът в нямането на сайт по-скоро се свежда до сентенцията на Марк Твен, че когато американците имат проблеми да се разберат с хората в чужбина, причината е не във владеенето на езика, а в това, че не знаят, какво искат да кажат. Отне ми наистина много, докато изляза на глава със самия себе си - какво точно искам да кажа, покажа и докажа с едно евентуално свое представяне онлайн, но по-добре късно, отколкото никога...
И ето така, в началото на 2010г, покрай дерзанията на обществото над иконата на Бойко Борисов, световната икономическа криза и намаляващата популация на жирафите, в крайна сметка и за мен се намери мъничко местенце!
ram quod es, eris quod sum
Бях това, което си... и ти ще бъдеш това, което съмРодих се тук, израснах някъде там и сега съм навсякъде, но без дом, земя и принадлежност, защото да бъдеш човек означава да бъдеш нещо повече от една проста привръзка към предметите, които те заобикалят!
Все се опитвам да дам кратък и синтезиран отговор на въпроса "Кой съм аз", но някак простото споменаване на "Стилян Горанов" не върши работа... може би защото, колкото и да ми се иска, не съм нищо по-различно от това, което е всеки един друг. Различното мога да бъда не аз, а идеите ми, постъпките, гледната точка... различното обикновено е невидимо, а вече близо две дузини години аз се стремя именно към това - да скрия очевидното и да покажа различното.
Тук трябваше да е мястото, на което се представям, но по един типичен за мен начин - това няма да се получи... аз мога единствено да ви кажа кой съм бил, какво съм постигнал и какво искам да бъда... а това кой съм аз е въпрос на лична интерпретация на всеки един отделен човек!
Мога да сложа началото само на първото изречение, което всеки един ще допише по свой собствен начин. Казвам се Стилян Горанов, роден на 13 юли 1985г. и това е моят личен сайт....
Все се опитвам да дам кратък и синтезиран отговор на въпроса "Кой съм аз", но някак простото споменаване на "Стилян Горанов" не върши работа... може би защото, колкото и да ми се иска, не съм нищо по-различно от това, което е всеки един друг. Различното мога да бъда не аз, а идеите ми, постъпките, гледната точка... различното обикновено е невидимо, а вече близо две дузини години аз се стремя именно към това - да скрия очевидното и да покажа различното.
Тук трябваше да е мястото, на което се представям, но по един типичен за мен начин - това няма да се получи... аз мога единствено да ви кажа кой съм бил, какво съм постигнал и какво искам да бъда... а това кой съм аз е въпрос на лична интерпретация на всеки един отделен човек!Мога да сложа началото само на първото изречение, което всеки един ще допише по свой собствен начин. Казвам се Стилян Горанов, роден на 13 юли 1985г. и това е моят личен сайт....
ic itur ad astra et spes
Такъв е пътят към звездите и мечтитеЕдна от най-присъщите ми черти е вечният стремеж към нещо... и постоянните опити да общувам с всички и всичко... което води до неимоверно досадната ми натура, приказливост, общителност и може би дори често пъти - не малкото желание да съм в центъра на събитията. Уви - не винаги хората го приемат положително, но от друга страна това ме превръща в една много открита личност и ми позволява да се приспособявам и общувам във всякакви условия и всякакви компании. Бързо се адаптирам спрямо ситуациите, бързо научавам новото и също така бързо след това се заемам с нещо друго... нещо ново!
И целият този процес на амбиции, опит и препускане от идея към идея, от цел към цел, донякъде водят до едно непостоянство в мен... непостоянство в интересите, но не и в принципите. Захвана ли се с нещо, винаги го докарвам докрай, при това не просто отбивайки номера, ами при най-добрите възможни условия, изцяло под влиянието на перфекционизма ми. По-скоро бих се отказал от нещо, отколкото да го закърпя некадърно.
Така отново се връщам към същият онзи стремеж, който е нищо повече от страх - страхът да остана забравен, незабелязан... и ако някой се загледа, ще забележи, че всичко, свързано с мен, е базирано именно тази мечта... да остана в спомените на тези, които ме познават... да бъда нещо значимо утре, да е имало смисъл това, че съм бил себе си вчера, че днес просто ме има! Това е, което правя... това е моят път към мечтите.
И целият този процес на амбиции, опит и препускане от идея към идея, от цел към цел, донякъде водят до едно непостоянство в мен... непостоянство в интересите, но не и в принципите. Захвана ли се с нещо, винаги го докарвам докрай, при това не просто отбивайки номера, ами при най-добрите възможни условия, изцяло под влиянието на перфекционизма ми. По-скоро бих се отказал от нещо, отколкото да го закърпя некадърно.
Така отново се връщам към същият онзи стремеж, който е нищо повече от страх - страхът да остана забравен, незабелязан... и ако някой се загледа, ще забележи, че всичко, свързано с мен, е базирано именно тази мечта... да остана в спомените на тези, които ме познават... да бъда нещо значимо утре, да е имало смисъл това, че съм бил себе си вчера, че днес просто ме има! Това е, което правя... това е моят път към мечтите.
antum eruditi sunt liberi
Само ученият човек е свободен човекЗа да мога да кажа кой съм, първо трябва да кажа какво знам, а то, като се обърна назад, виждам, че не е никак малко... Всичко започна със заминаването ни за Русия, където мина детството ми до първите ученически години, които после продължиха в София, в руското 133 А.С. Пушкин до 8 клас. Бързо след това замених руския с испански, след като ме приеха и завърших в Испанската гимназия, плюс има-няма известно време в Испания.
Оттам към висшето образование преминах през специализация по Фирмено управление в УНСС към Националната школа по мениджмънт, после бакалавър по Връзки с обществеността в Софийски университет, където се дипломирах с тема "Влияние на вътрешно-корпоративните комуникации върху корпоративния имидж" и сега съм на финалната права с магистратура в Юридическия факултет на СУ в специалност "Международни бизнес отношения" с тема дипломна работа "Е-договорът – възможности за онлайн международен бизнес – регулация на договарянето, сигурност на информацията и канали за комуникация".
Иначе казано - дипломи имам достатъчно, че да си облепя стените на старини, но това, в което съм наистина добър, са комуникациите! Имам слабост към общуването и писането и винаги висшето ми образование (както и ученето на езици) са се въртяли около това.
Равносметката е много добро владеене на трите най-използвани световни езика, невероятен набор от професионални компютърни познания (които дължа почти изцяло на брат си) предпечатна подготовка и графичен дизайн, дипломи за PR, мениджър, екскурзовод, театрални умения и въобще какво ли още не! Тоест - знам толкова много неща, че на моменти започвам да се колебая - какво точно и дали въобще нещо знам...?
Оттам към висшето образование преминах през специализация по Фирмено управление в УНСС към Националната школа по мениджмънт, после бакалавър по Връзки с обществеността в Софийски университет, където се дипломирах с тема "Влияние на вътрешно-корпоративните комуникации върху корпоративния имидж" и сега съм на финалната права с магистратура в Юридическия факултет на СУ в специалност "Международни бизнес отношения" с тема дипломна работа "Е-договорът – възможности за онлайн международен бизнес – регулация на договарянето, сигурност на информацията и канали за комуникация".
Иначе казано - дипломи имам достатъчно, че да си облепя стените на старини, но това, в което съм наистина добър, са комуникациите! Имам слабост към общуването и писането и винаги висшето ми образование (както и ученето на езици) са се въртяли около това.
Равносметката е много добро владеене на трите най-използвани световни езика, невероятен набор от професионални компютърни познания (които дължа почти изцяло на брат си) предпечатна подготовка и графичен дизайн, дипломи за PR, мениджър, екскурзовод, театрални умения и въобще какво ли още не! Тоест - знам толкова много неща, че на моменти започвам да се колебая - какво точно и дали въобще нещо знам...?
xperientia docet stultos
Опитът учи дори глупацитеЗа да мога да кажа какво умея, първо трябва да опиша какво съм работил... защото опитът е най-добрият учител в живота. Професионалният ми път започна изключително нелепо и уж на шега, но още на 18 години, едва в първи курс в университета, аз започнах:
Ръководител отдел реклама и връзки с обществеността в „Старт Инженеринг“ АД
След краткия, но емоционален период на PM, през декември 2008г. отново се върнах към специалността си, започвайки работа на доста неочаквано място. По стечение на обстоятелствата попаднах в една от най-големите инженерингови компании в България, при това на позиция, която до появата ми не беше съществувала. Заех се с тежката задача да започна много неща от нулата, при това заобиколен от инженери и солидна доза неразбиране и недоверие към това, което правя. Голямата ми битка е креативното срещу прагматичното, думите срещу цифрите, емоцията срещу фактологията... Но ето, че все още съм тук и активно се занимавам с предпечатна подготовка на всякакви материали, event мениджмънт, работа с медии и още много много различни неща. С времето тук дори успях значително да усъвършенствам графичния дизайн и предпечата, а все по-често ми се налага да се връщам и към работата с уеб сайтове.
Senior Project Manager на уеб проекти и интернет разработки в „Дигиталус“ ЕООД
След разочарованията в Маг започна моето лутане в професионален аспект - за около десетина дни аз буквално не знаех какво ще правя, което е доста нетипично за човек, който се опитва да държи всичко под контрол. Лутането приключи още преди да е е свършила 2007г, когато през декември започнах работа в една холанска фирма, занимаваща се отново с уеб сайтове. "Дигиталус" бе новоизлюпена фирма, представителство на една от най-големите холандски хостинг компании. Фирмата я започнахме от нулата заедно с екип от колеги от Маг Студио, като за мен предизвикателството беше в това да съм сам - да ръководя дейността като мениджър проекти самостоятелно. Макар и тук, подобно на Маг Студио, да имаше много грижи покрай проектите и проблеми с незнаещи какво искат клиенти, работата вървеше динамично, но спокойно. Напуснах, по традиция, една година по-късно през декември 2008г, поведен отново от мечтите си - бях се дипломирал и ме приеха магистратура, което ме накара да си дам сметка, че не искам цял живот да бъда PM и бе крайно време да се върна към комуникациите - към това, в което е моята сила.
Project Manager на уеб проекти и интернет разработки в „Маг Студио“ ЕООД
Тук започна професионалното ми развитие в областта на управлението на проекти, което през следващите 3 години ми бе професия. Започнах през септември 2006г. с големи надежди, невероятен хъс и готовност най-после да се докажа не просто пред себе си, но и пред "света", потапяйки се направо в дълбоката вода с една от най-големите уеб компании на пазара. Уви, ентусиазмът ми бързо бе погасен от неимоверното напрежение, което дори ми докара здравословни проблеми. Оставането по 20 часа на работа, както и вечното мото "това да е готово за вчера!" ме смазаха. Крепяха ме преди всичко невероятните колеги и фактът, че всеки проект бе нещо ново - научавах изключително много, работех с много и все различни клиенти и управлявах работата на сравнително голям екип. Това, за едно 21 годишно момче, бе наистина много и самото справяне със ситуацията ми носеше изключително удовлетворение. Но в един момент напрежението и нескопосаното ръководство на фирмата изкараха капката от външната страна на чашата и заедно с около десетина ключови кадъра на фирмата, в края на 2007г. напуснах. Направих го при това с невероятен финес, тъй като малко по-късно дори защитих бакалавърска теза именно на базата на анализ на некачественото управление на Маг Студио.
Асистент към отдел Връзки с обществеността и Маркетинг в „Нова телевизия“
Малко след като напуснах митниците се насочих към нещо по-близко до специалността ми. Първоначално през Май 2006г. в Нова телевизия попаднах като стажант сценарист към "Часът на Милен Цветков". Месец по-късно той ми предложи да удари едно рамо и запознавайки ме с екипа на телевизията, в крайна сметка попаднах при Галя Джорева, която по това време беше PR. Станах асистент и се занимавах основно с преглед на печата, помагах за организирането на събития, разпространявах информация за програмата до печатни издания и се грижех за интернет страницата. Уви, нямах възможност да правя нищо креативно... точно това изигра ключова роля, когато фирмата, която бе изготвила сайта на Нова, ми предложи работа. Така, половин година по-късно, през септември 2006г, аз напуснах, в търсене на големите си амбиции за развитие.
Митнически агент в отдел Внос-Износ към фирма "София Мед" АД
Започнах работа през Април 2005г. Фирмата е позната на повечето хора като бившия Комбинат за Оловни и Цветни Метали в София. Интересното е, че ме взеха без да разбирам нищичко от митнически документи, а професията ми по-скоро ми звучеше като агент на КГБ, отколкото нещо смислено. Но със солидна доза желание, за година там се издигнах много високо, колегите от митница Горубляне с времето ми станаха приятели и взаимно си помагахме, изучих в детайли не само документалната обработка, но и всички съществуващи вратички в системата. Но най-важният урок от този период е, че се научих на дисциплина - научих се да работя, да спазвам йерархичността във фирмата, да си разпределям задачите във времето и най-вече - да оценявам спечелените пари, които са ми коствали дотогава безгрижния живот с много свободно време. Напуснах, тъй като едно от условията ми там беше работата да не пречи на ученето и когато за малко не си изпуснах изпит от сесията, то в края на Април 2006г. си тръгнах.
orem ipsum dolor sit amet
Интернет в повече от празни приказкиНяма как да не отделя внимание на разработката на уеб сайтове, което с времето се превърна в едно от водещите ми умения. След три години разписване на подробни технически документации, работни проекти и спецификации, аз се захванах със самостоятелна работа по уеб сайтове, от идеята, през дизайна, до клиентската част и административната система. Ето и някои от проектите, които през последните години съм реализирал:
n virtute sunt multi ascensus
Има много нива на съвършенствотоОсвен сайтове, с времето натрупах портфолио и с всякакъв тип други материали. Голяма част от тях са текстове, някои от които могат да бъдат намерени на личния ми блог за мрънкане, други пък са публикувани къде ли не по печатни издания... Тук ще обърна внимание преди всичко на графичните ми дела, волни и неволни:
nimis opibusque parati
Готов на всичко и по всяко времеon mihi, non tibi, sed nobis
Не за мен, не за теб, а за насАко нещо е останало неясно, искате да ме попитате или просто е събота по никое време и ви влече да си пишете с някого, можете да използвате формата за обратна връзка. Тя, уви, не води до реализиране на връзка между обратни, но пък кой знае къде ще му излезе на човек късметът...
Ако пък искате да ми се обадите и ви се губи как е телефонът ми, то ще ви дам малък жокер: GSM: 0899-912-7xx
Ако пък искате да ми се обадите и ви се губи как е телефонът ми, то ще ви дам малък жокер: GSM: 0899-912-7xx